Речник на думите в българския език

Тълковен, синонимен, етимологичен, двупосочен Английско-Български речник
inforechnik.info
грешка?

само̀тник

 

Тълковен речник

мн. самотници, м.
1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник.
2. Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях. Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение.
3. Прен. Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.

Синонимен речник

(същ.) уединен, усамотен, самотен
(същ.) отшелник, монах, пустинник

Българо-Английски речник

lonely person; recluse

Подробна информация от Wikipedia



thumbnail Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!

Уникален

Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.

Удобен

Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.

Различен

След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.