Речник на думите в българския език

рядка, рядко, мн. редки, прил.
1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи. Рядка брада.
2. В който има течност (обикн. повече от необходимото); воднист. Рядък сок. Рядка каша.
3. Който се появява през големи интервали от време. Редки звуци. Редки хора.
4. Който не се среща често (и затова се цени). Рядка пеперуда. Рядка билка.
5. Който се отличава от другите; особен, странен, чуден. Рядко явление. Рядко удоволствие.
• Редки ми са пръстите. Много харча, пилея.
• Рядка птица. Изключителен човек (може и иронично).

(прил.) особен, необикновен, необичаен, нечуван, нечут, пръв по рода си, неизвестен, незапомнен, странен, чуден, изключителен, никъде го няма, куриозен, оригинален, ненормален, ексцентричен
(прил.) неповторим, единствен, единствен по рода си, несравним, незаменим, неподражаем
(прил.) скъп, ценен, скъпоценен
(прил.) разреден, рехав, разводнен, воден, воднист, течен, размесен
(прил.) непознат, чудат
(прил.) пръснат, разпръснат, разпилян
(прил.) разсеян
(прил.) слаб
(прил.) случаен, нередовен
(прил.) тънък, оредял, оскъден

(за гора, посеви, коса) thin, sparse; (за мрежа) wide-meshed; (за зъби) widely-spaced; (за плат) loosely woven, flimsy
(разводнен) thin, diluted
(който не се среща често, необикновен) rare; uncommon, unusual, exceptional
(от време на време) occasional
(необичайно) uncommon
среща се РЯДко scarce, rate