Речник на думите в българския език

провалиш, мин. св. провалих, мин. прич. провалил, св. – вж. провалям.

проваля̀
= прова̀лям гл.
1. frustrate, upset, foil, bring to naught; (развалям ­ план и пр.) wreck, ruin, spoil; (законопроект) defeat; (стачка) break; ~ предложение turn down a suggestion/motion; ~ сделка spoil a deal, (с гласуване) vote down a suggestion/motion;
2. (събарям) break (through);

~ се 1. fall through; collapse; (план и пр.) play havoc with, ~ нечии планове cook (s.o.’s) goose, spike (s.o.’s) guns;
2. (не успявам) fail; break down, collapse, founder, flop, be a flop; go flop; come to naught, go wrong, miscarry, misfire, come to grief; be a fiasco; разг. fall down (on); fizzle (out); sl. lay an egg; (на изпит) fail, амер. разг. flunk; разг. be/get plucked/ploughed; (за бизнес, усилия) разг. come a cropper, go down the drain, go down the tube, flop; fall flat; ~ се в разг. fall down on; ~ се напълно be a complete failure/flop.

Провалът на човека -
Провал -
Провалар -
Проваленица -
Провальо д'Изео -
Провальо Вал Сабия -