Речник на думите в българския език

мн. почви, ж.
1. Горен повърхностен слой на земята, в който се развиват растенията. Плодородна почва.
2. Прен. Само ед. Основа, опора, върху която става нещо. На приятелска почва. Губя почва под краката си.
• прил. почвен, почвена, почвено, мн. почвени.

(същ.) земя, пръст
(същ.) база, основа, причина, позиция, терен, условия, опора
(същ.) под, настилка
(същ.) място, възможност, повод

soil
ground (и прен.)
плодородна ПОЧВА fat/rich/fertile soil
рохкава ПОЧВА mould
солена ПОЧВА alkali soil
слаба ПОЧВА poor soil
на ПОЧВА та на owing to, because of
болест на нервна ПОЧВА a stress disease
на европейска ПОЧВА (и пр.) on European (etc.) soil
на местна ПОЧВА on a local basis, locally; on native soil
ПОЧВА та се изплъзва изпод краката ми the ground slips away beneath my feet
загубвам ПОЧВА под краката ся get out of o.'s depth; feel the ground slipping from under o.'s feet
опитвам ПОЧВАта, сондирам ПОЧВАта see how the land lies, send out feelers; explore the ground (for); fly a kite, send up a kite
печеля ПОЧВА gain ground
губя ПОЧВА lose ground
подготвям ПОЧВАта за prepare/break the ground for; pave/smooth the way for
стъпил съм на здрава/сигурна ПОЧВА stand upon sure ground, be on firm ground
стъпвам на сигурна ПОЧВА be sure of o.'s ground
чувствувам здрава/сигурна ПОЧВА под краката си feel o.'s feet/legs