Речник на думите в българския език

мн. потоци, (два) потока, м.
1. Малка река в планината.
2. Прен. Обикн. ед. Съвкупност от много движещи се в една посока хора, животни или предмети. Поток от коли.
• същ. умал. поточе, мн. поточета, ср. (в 1 знач. ).

Библейско тълкуване: На еврейски нахал, обозначава и долината през която тече - Чис. 13:23, 34:5; Йов 6:15, и др. Такива водотечения, са за източните хора поразителни образи на непостоянство и разрушение. Като текат само през дъждовно време и пресъхват от лятната жега, а някои по пустините още по-рано, те горчиво осуетяват сладката надеждица и очакване на жадния, и може би погиващ пътник - Йов 6:15-20. Ер. 15:18.

(същ.) бързей, ручей, бара, рекичка, река
(същ.) струя, наплив, наводнение, порой, изобилие
(същ.) маса
(същ.) ход, течение, насока, тенденция

1. stream, (water) course, (no-малък) brook, (буен) torrent
на потоци (за дъжд) in torrents/showers/bucketfuls
2. прен. spate, flux
(от думи, стоки и пр.) flow; stream(s); tide
въздушен/газов ПОТОК an air/a gas flow
потоци от кръв streams of blood
ПОТОК (от) сълзи a flood of tears
ПОТОК от клетви a torrent of curses/execrations
ПОТОК от светлина a mass/flood of light
ПОТОК от хора a stream of people
енергичен ПОТОК физ. flux
ПОТОК на съзнанието лит. stream of consciousness
сивият ПОТОК е залял литературата there is a grey wind blowing in literature

Поток -
Поток (програмиране) -
Поток (село) -
Потока (река) -
Потока -
Поток при Вачах -
Портокал -
Протокол от Киото -
Потоп в Черно море -
Проток -