Речник на думите в българския език

мн. племена, ср.
1. В докласовото общество – обединение на хора, свързани с родови отношения, общ език и обща територия. Славянски племена.
2. Прен. Народ, народност. Българското племе.
3. Прен. Група хора, обединени от общи качества или дейност. Юнашко племе. Разбойническо племе.
прил. племенен, племенна, племенно, мн. племенни. Племенен бит. Племенен съюз.

Библейско тълкуване: Яков имаше дванадесет сина, които станаха началници на дванадесет домородства. Тези домородства, съставляваха един велик народ, и всяко от тях се наричаше "племе". Но този патриарх, осинови при смъртния си час, двамата Йосифови сина, Манасий и Ефрем, които така също станаха началници на две племена - Бит. 48:5. Така че, вместо дванадесет племена, имаше тринадесет, Йосифовите бяха две. Но, в разпределянето на земите от Исус Навин, според както бе заповядал Бог, се считаха дванадесет племена, и земите се разделиха на дванадесет дяла, понеже Левиевото племе, като назначено да свещенодейства, вместо дял земя, получи няколко градове за живеене, с начатките на плодовете, десетъците и приносите на хората. Всяко племе, си имаше водачи и съдилищата, и всичките племена общо съставляваха в началото на бита си, един вид народоуправление. При разделението на Ханаанската земя, Рувимовото, Гадовото и половината Манасиевото жребие, се паднаха на изток от Йордан, а жребията на другите племена, се паднаха на запад от тази река.

Дванадесетте племена, бяха една държава, един народ, едно самодържавие, до след смъртта на Соломон, когато десетте племена се разбунтуваха и отцепиха от Давидовия дом, и образуваха Израилското царство. Виж Евреи.

(същ.) род, народ, народност, раса
(същ.) клан, племенна група

tribe
(раса)ПЛЕМЕ race
(род) clan
член на ПЛЕМЕ tribesman