Речник на думите в българския език

мн. писма, ср.
1. Написан текст, адресиран към някого. Откровено писмо.
2. Такъв текст, поставен в плик за изпращане до адресата. Препоръчано писмо.
3. Система от графически знаци за отбелязване на речта. Йероглифно писмо.
4. Умение за писане. Уча се на четмо и писмо.
същ. умал. писъмце, мн. писъмца, ср. (в 1 и 2 знач. ).
• Акредитивни писма. Официален дипломатически документ, с който се удостоверява назначаването на дипломатически представител.

(същ.) кореспонденция, дописка, преписка
(същ.) начин на писане, азбука, писмени знаци
(същ.) писмен знак, буква, цифра, йероглиф

1. letter; epistle
търг. favour
ПИСМОто Ви с вчерашна дата търг. your favour of yester day
открито ПИСМО (във вестник) an open letter
отворено ПИСМО post-card
препоръчано ПИСМО a a registered letter
недоставено ПИСМО an undeli vered/a dead letter
поздравително ПИСМО a letter of congratulation
официално ПИСМО an official letter, missive
съпроводително ПИСМО a covering letter
кредитно ПИСМО фин. a letter of credit
писма до редакцията correspondence column, letters to the editor
хартия за писма writing-paper
отдавна не е получавал ПИСМО от нея he has not heard from her for a long time
уча се на четмо и ПИСМО learn how to read and write
2. (записване на човешка реч) writing
3. (почерк) hand(writing)
нечетливо ПИСМО illеgible writing
стенографско ПИСМО shorthand
клинообразно ПИСМО cuneiform/arrowheaded cha racters
китайско ПИСМО Chinese characters/writ ing