Речник на думите в българския език

пееш, мин. св. пях, мин. прич. пял, несв.
1. Издавам с гласа си музикални звуци, изпълнявам вокално произведение. Той пее в операта.
2. За птици и насекоми – издавам мелодичен звук. В гората пееха славеи.
3. Изпълнявам с пеене роля. В тази опера той пее Риголето.
4. Прен. Създавам поетична творба за възхвала. Поетът пее за своята любима.
5. Напевно чета религиозна служба. Попът пееше приглушено.
6. Разг. Казвам нещо бързо, мелодично, без запъване. Пея си урока.
7. Жарг. Имам значение, важен съм. Остави я, тя вече не пее.
8. Жарг. Издавам.
• Пея друга песен. Говоря или се държа по друг начин.
• Пея осанна. Превъзнасям, възхвалявам.

(гл.) тананикам, разпявам се
(гл.) възпявам, хваля, славя, прославям, възнасям, превъзнасям, величая

sing
(в църква) chant
(за петел) crow
ПЕЯ вярно sing in tune
ПЕЯ фалшиво sing out of tune
ПЕЯ в операта be an opera singer
ПЕЯ като славей sing like a lark
все една и съща песен ПЕЯ harp on the same string
ПЕЯ друга песен change o.'s note
като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша business as usual
вж. песен

Пея -
Пеями Сафа -
Пеячевичи -
Пея (окръг Пафос) -
Франц-Ксавер Иван де Пеячевич -
Където пеят раците -
Където пеят раците (филм) -
Аз пея под дъжда -
Петър Дънов -
Перник -