Речник на думите в българския език

мн. пеликани, (два) пеликана, м. Голяма водоплаваща птица с дълъг клюн и разположена под него кожена торба, в която се събира рибата за храна.
прил. пеликанов, пеликанова, пеликаново, мн. пеликанови.

Библейско тълкуване: Пеликан - Лев. 11:18; Вт. 14:1. Една ненаситна водна птица, която се преселва от едно място на друго, като често посещава топли места, и още се среща по водите на Египет и Палестина. Тя е голяма колкото лебедът, и прилича на него по форма и цвят. Перата й са сиво-бели, освен дългите й пера, които са черни. Най-много се отличава по широкия си плосък клюн, който е един крак и четвърт дълъг, и по торбичката, която женската птица има в долната част на клюна, и я употребява за привременен склад за храна. Когато е празна, тази торбичка не се вижда, но когато е пълна, тя има доста чуден изглед. Смята се, че торбичката й събира до 12 оки. Пеликана, е една тъпа, ленива и тъжна птица; и гласът й е суров и неблагозвучен - Пс. 102:6. Малките пеликанчета, приемат храната си от клюна на майка си; и преданието, което казва, че тя къса гърдите си, за да ги храни с кръвта си, може да се изтълкува с това, че тя притиска торбичката срещу гърдите си, и от нея изважда запазената храна, за да храни малките си. От друга страна, свитият връх на клюна й, е доста червен, и в контраст с белите й гърди, се вижда като обагрен с кръв.

зоол. pelican