Речник на думите в българския език

официална, официално, мн. официални, прил.
1. Който произхожда от правителството, от властта. Официално опровержение.
2. Който е съобразен с всички условности, правила и формалности. Официална покана.
3. Тържествен, следващ някоя церемония. Официално откриване.
4. Който се използва в специални случаи. Официално облекло.
5. Прен. Сдържан, вежлив, сух. Официален тон.

(прил.) тържествен, церемониален, публичен
(прил.) служебен, длъжностен, правителствен, формален
(прил.) вежлив, хладен, сдържан, сух
(прил.) гала, параден, по всички правила
(прил.) изричен

official, formal
(за облекло) formal, dress (attr.)
(за държане) formal; stiff, prim, starchy
ОФИЦИАЛЕН празник a public holiday
ОФИЦИАЛЕН документ a legal/formal document
ОФИЦИАЛЕН отчет statement
ОФИЦИАЛЕН курс an official rate of exchange/exchange rate
според официалния курс at the official exchange rate
ОФИЦИАЛЕН банкет a state dinner/banquet
официална трибуна a ceremonial stand
официална покана/нота a formal invitation/note
официална анкетаатл a public inquiry (into)
официална рокля а party dress
официално облекло formal wear, (вечерно) evening dress
официално съобщение an official announcement/communication, a public notice
официално тържество a state ceremony, a public occasion
официално посещение an official visit, (на държавник, владетел) a state visit, (на служебно лице) a duty call
официално завещание/съгласие/предложение a formal testament/consent/proposal
официално изявление a formal pronouncement
официални задължения official duties
според официални данни according to official data/figures/statistics

Официален език -
Официален вестник на Европейския съюз -
Официален празник -
Официални празници в България -
Официални езици в Република Южна Африка -
Официални езици на Европейския съюз -
Официална резиденция -
Официални празници в Северна Македония -
Държавна религия -