Речник на думите в българския език

отричаш, несв. и отрека, св.; какво.
1. Не признавам, отхвърлям, отказвам. Той продължаваше да отрича вината си.
2. Не възприемам нещо за редно, отхвърлям, противопоставям се. Отричам смъртното наказание.
3. Давам отрицателен отговор; не потвърждавам. – отричам се/ отрека се.
1. Отказвам се, отхвърлям. Той се отрече от личното си щастие в името на общия успех.
2. Отказвам се от правото си над нещо, не признавам вече за свое. Отрече се от родината си.

(гл.) отказвам, оспорвам, отхвърлям, не признавам, отклонявам, опровергавам, контестирам, противореча, протестирам, бламирам
(гл.) осъждам, денонсирам, обявявам за невалиден

deny
(отхвърлям) reject, repudiate, renounce
ОТРИЧАМ категорично deny emphatically
ОТРИЧАМ да съм автор на disclaim authorship of
ОТРИЧАМ теория reject/repudiate a theory
ОТРИЧАМ истинността на твърдение deny a contention
ОТРИЧАМ въпреки очевидните факти fly in the face of the evidence
ОТРИЧАМ се от deny, renounce; disown, disclaim, disavow; retract, recant; give up
ОТРИЧАМ се от престола abdicate, renounce the crown
ОТРИЧАМ се от нещо казано unsay/retract a statement
ОТРИЧАМ се от думите си deny/unsay o.'s words
ОТРИЧАМ се от правата си give up/renounce o.'s rights
бащата се отрече от сина си the father disowned/renounced his son
ОТРИЧАМ се от себе си renounce o.'s principles/beliefs
не може да се отрече, че there is no denying that; admittedly
ОТРИЧАМ се от нещо (лишавам се) deny o.s. s.th., give up/renounce s. th

Отричане на Холокоста -
Отричане на арменския геноцид -
Отричане -