Речник на думите в българския език

отлична, отлично, мн. отлични, прил.
1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист.
2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. Отлични условия.
3. Който има много висок успех в обучението. Отличен ученик.
4. Като същ. Най-високата оценка за показани знания.

(прил.) превъзходен, изряден, чудесен, най-добър, примерен, образцов, съвършен, великолепен, добър
(прил.) удостоен, проявил се, почетен
(прил.) безупречен, безукоризнен, безукорен, възхитителен
(прил.) завършен, в завършен вид, изкаран докрай, оформен, доизкусурен
(прил.) златен, ценен, прекрасен, много популярен, преуспяващ
(прил.) лукав, дяволит, кокетен, страшен
(прил.) моден, елегантен, шик, първокласен
(прил.) виден, бележит
(прил.) първокачествен, първостепенен
(прил.) хубав
(прил.) поразителен

excellent, splendid, superb, first-class, fine
разг. swell
(майсторски) masterly
ОТЛИЧЕН удар/ход masterstroke
ОТЛИЧЕН ученик a prize pupil
ОТЛИЧЕН пример a fine/an excellent example
отлична служба воен. distinguished service
отлична игра (на артисти) excellent acting
в отлична форма in top form
отлично здраве perfect health
отлично настроение high spirits
отлично поведение excellent conduct
отлично държане excellent behaviour
в от-лично състояние in perfect condition, (за човек и) doing fine, разг. shipshape
ОТЛИЧЕН успех (в училище) excellent marks
с отлични почитания (в писмо) respectfully yours

Отлично, бойци! -