Речник на думите в българския език

отклониш, мин. св. отклоних, мин. прич. отклонил, св. – вж. отклонявам.

отклоня̀
= отклоня̀вам гл.
1. divert, turn aside, draw away, физ. deflect, lead away, deviate; (удар и пр.) ward/fend off, avert, parry; (разубеждавам) dissuade, put (s.o.) off (от from и с ger.); (заблуждавам) put off the scent; ~ въпрос evade/dodge a question; ~ някого от изпълнението на дълга му entice s.o. from his duty; ~ някого от пътя му прен. deflect s.o. from his path; ~ някого от целта му turn s.o. from his purpose; ~ от правия път lead astray; ~ от пътя lead out of the way; ~ с пренебрежение (въпрос и пр.) brush aside; ~ средства divert funds, switch resources (to);
2. (отхвърлям) decline, turn down;

~ се deviate, diverge, swerve, depart, divagate (from); deflect; (избягвам) avoid, evade (за път) branch off, fork; (от път) turn off; не се ~ от предмета/темата/въпроса keep/stick to the point; не се ~ от пътя си keep/hold o.’s course; ~ се много от depart too far from; ~ се от курса си (за кораб, самолет) yaw, steer out of course, drift, go off course; ~ се от правило depart from a rule; ~ се от правия път stray/deviate from the right path/course, swerve from the straight path, go astray; err; ~ се от предмета/темата/въпроса wander away/depart/stray from the subject; get off the point, digress; start a hare; ~ се от пътя си wander out of o.’s way, stray from o.’s path; ~ се от пътя си поради буря be driven out of o.’s course.

Отклонение -
Отвличане (шахмат) -