Речник на думите в българския език

отделна, отделно, мн. отделни, прил.
1. Който не е с другите; самостоен, обособен. Живее в отделно жилище.
2. Единичен, особен. Имам отделни забележки към изложението.
същ. отделеност, отделеността, ж.

(прил.) самостоен, самостоятелен, обособен, независим
(прил.) самобитен, особен, различен, друг, разделен, бамбашка
(прил.) самотен, сам, уединен, откъснат, изолиран, частичен, определен, предназначен, предопределен, отреден
(прил.) избран, отбран, подбран, пресят, прецеден
(прил.) запазен, резервиран
(прил.) индивидуален, единичен
(прил.) личен, частен, специфичен
(прил.) отстранен, отдалечен
(прил.) специален
(прил.) усамотен
(прил.) случаен, неочакван

separate, detached
(единичен) particular, single, individual, isolated
ОТДЕЛЕН човек a particular individual
ОТДЕЛЕН случай a single/solitary instance
във всеки ОТДЕЛЕН случай in any particular case
това е ОТДЕЛЕН въnpoc that is (quite) another question
ОТДЕЛЕН брой на списание an odd number of a periodical
ОТДЕЛЕН екземпляр a separate copy
ОТДЕЛЕН отпечатък reprint, off-print
ОТДЕЛЕН вход a private entrance
отделна къща а detached house
отделна квартира a flat to o.s.. a self-contained flat
имам отделна стая have a separate room/a room of o.'s own/a room to o.s.
отделни мисли detached thoughts
отделни изречения odd sentences
отделни листи loose sheets of paper
отделни превалявания occasional/scattered showers

Отделение -
Управление за държавна сигурност -
Отделни маси -
Отделяне на метан в арктическите области -
Отделяне -
Отделна мотострелкова дивизия с особено предназначение -
Отдел „Наука и образование“ при ЦК на БКП -
Отдел „Наркотици“ -
Трети учебен авиополк -
Отдел „Народни съвети и Отечествен фронт“ при ЦК на БКП (1954) -