Речник на думите в българския език

нареч.
1. От високо място. Отгоре градът се вижда чудесно.
2. Върху нещо. Седна отгоре.
3. От външната страна на нещо. Гърнето отгоре е изрисувано.
4. За облекло – върху, над, въз нещо. Облечи отгоре якето си.
5. В повече, в добавка, в излишък. Билетът струва 20 лева и отгоре. Отгоре на всичко е мой приятел.
6. От висша инстанция. Отгоре наредиха.
- Гледам отгоре. Държа се високомерно, отнасям се с пренебрежение.
- Излизам отгоре. Разг. Имам надмощие; побеждавам.

Изключения:
от горе до долу - изписва се, като 4 отделни думи, представлява особен случай и е регламентирано изрично.
от горе надолу - изписва се, като 3 думи, представлява особен случай и е регламентирано изрично.

(нар.) над, върху, въз, връз, от горната страна, по повърхността, отвън, повърхностно, отвисоко, извисоко
(нар.) свръх, в повече
(нар.) надменно, горделиво, гордо

from above
(за нареждане и пр.) from high(er) quarters
(на) on (the) top (of), above
ОТГОРЕ надолу from above/from the top downwards
ОТГОРЕ до долу from top to bottom
ОТГОРЕ-ОТГОРЕ superficially, perfunctorily, in a slipshod manner, anyhow
прочетох го ОТГОРЕ-ОТГОРЕ I skimmed through it
най-ОТГОРЕ uppermost
ОТГОРЕ на това/ОТГОРЕ на всичко on top of that/all, to top/cap it all; into the bargain; to make it/matters worse
чета ОТГОРЕ до долу read from top to bottom
налагам ОТГОРЕ impose from on top
излизам най-ОТГОРЕ come out on top
слагам ОТГОРЕ put (s.th.) on top/at the top (на of)