Речник на думите в българския език

осъждаш, несв. и осъдя, св.
1. Кого. Признавам за виновен и налагам наказание. Осъдиха го за кражба.
2. Какво/кого. Порицавам, признавам за неправилен. Осъдиха бездействието му.
3. Прен. Обричам на нещо, предавам. Опитът му е предварително осъден на неуспех.

(гл.) съдя, присъждам, наказвам, налагам наказание
(гл.) укорявам, порицавам, не одобрявам, не извинявам, не оправдавам, критикувам, обвинявам, мъмря, хуля, проклинам, презирам, гнуся се
(гл.) заклеймявам, подценявам
(гл.) коря, смъмрям
(гл.) упреквам
(гл.) възразявам, противопоставям се
(гл.) не харесвам, против съм
(гл.) определям, налагам, отсъждам
(гл.) отричам, денонсирам, обявявам за невалиден

1. convict, condemn (on a charge), sentence
ОСЪЖДАМ за престъпление/убийство convict of a crime/of murder
ОСЪЖДАМ за убийство/държавна измяна condemn for murder/of high treason
ОСЪЖДАМ някого да заплати глоба sentence s.o. to pay a fine, sentence s.o. to a fine
ОСЪЖДАМ на затвор give (s.o.) a prison sentence
ОСЪЖДАМ на смърт sentence to death
ОСЪЖДАМ на смърт чрез обесване sentence to death by hanging
ОСЪЖДАМ на смърт чрез разстрелване sentence to be shot
осъждат ме на пет години receive a term of five years, разг. get five years
2. (укорявам) blame, censure, denounce, deprecate; speak in reproof of
3. (обричам) doom, destine
ОСЪЖДАМ на неуспех/смърт doom to failure/death