Речник на думите в българския език

Тълковен, синонимен, етимологичен, двупосочен Английско-Български речник
inforechnik.info
грешка?

ора̀тор

 

Тълковен речник

мн. оратори, м.
1. Лице, което произнася реч.
2. Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво.
прил. ораторски, ораторска, ораторско, мн. ораторски. Ораторско майсторство.

Синонимен речник

(същ.) сказчик, беседчик, говорител, трибун, вития
(същ.) сладкодумен, красноречив

Българо-Английски речник

(public) speaker, orator; rhetorician
upoн. speech-maker

Подробна информация от Wikipedia



thumbnail Може да помогнеш за развитието на речника, като станеш редактор и добавяш нови думи или добавяш описание на думи, които са въведени, но все още нямат определение. Ако този речник ти се струва удобен и полезен, може да направиш дарение за развитието на речника. Предварително ти благодарим за подкрепата!

Уникален

Този речник е уникален с това, че съдържа думи, които често се пишат грешно и при търсене предупреждава за тях.

Удобен

Може да ползвате през мобилни устройства или да инсталирате речник плъгин в браузър Firefox или IE.

Различен

След време речникът ще съдържа набор от жаргонни думи и други некнижовни думи използвани за обида.