Речник на думите в българския език

оправдаваш, несв. и оправдая, св.
1. Кого. Оневинявам, освобождавам от съдебно обвинение. Съдът доказа невинността му и го оправда.
2. Какво. Доказвам, че съм достоен за нещо. Оправдавам даденото ми звание.
3. Какво. Доказвам, че вложеното не е загубено, че ще бъде възмездено. Реколтата оправда вложения труд и средства.
4. Какво, с какво. Удостоверявам правилността на нещо. Оправдавам разходите с документ. – оправдавам се/ оправдая се.
1. Доказвам своята невинност или правота.
2. Само в трето лице. Оказвам се правилен. Предположенията се оправдаха.

(гл.) прощавам, опрощавам, помилвам, давам прошка, освобождавам, признавам за невинен, оневинявам
(гл.) защищавам, извинявам
(гл.) отчитам, давам сметка
(гл.) изпълнявам, извършвам, осъществявам, реализирам
(гл.) обяснявам, доказвам правотата

1. (подсъдим) acquit, discharge, declare/judge not guilty, exculpate
ОПРАВДАВАМ поради липса на доказателства give s.o. the benefit of the doubt
2. (извинявам) excuse, justify
(защищавам от обвинение) exculpate, exonerate, vindicate, absolve, разг. whitewash
целта оправдава средствата the end justifies the means
3. (заслужавам) justify, warrant
ОПРАВДАВАМ доверието/надеждите на някого justify s.o.'s confidence/hopes
ОПРАВДАВАМ очакванията на някого come/live up to s.o.'s expectations
не ОПРАВДАВАМ очакванията на някого fall short of s.o.'s expectations
4. фин. (разходи) account for; present documents/receipts for
ОПРАВДАВАМ ce
5. justify o.s.
ОПРАВДАВАМ се пред някого clear o.s. with s.o., put o.s. right with o.s.
ОПРАВДАВАМ се с незнание/с младостта си plead ignorance/o.'s youth
6. (сбъдвам се) come true/off