Речник на думите в българския език

обличаш, несв. и облека, св.
1. Кого/какво. Покривам с дрехи, надявам. Облякох новата си рокля. Облече ли децата?
2. Какво/кого. Предоставям облекло, снабдявам с облекло. Този завод облича целия град.
3. Какво/кого. Прен. Покривам, обгръщам като с облекло. Гората облече есенна премяна.
4. Какво. Поставям обвивка върху нещо. Обличам копчета. Обличам тетрадките си. – обличам се/облека се. Поставям върху себе си дрехи. Обличам се бързо.
• Обличам с власт. Давам власт.
• Обличам с права. Давам права.
• Обличам с доверие. Давам доверието си.
• Обличам с аргументи/факти. Предоставям аргументи/факти, защитавам с аргументи/факти.
• Обличам расото. Ставам монах, покалугерявам се, запопвам се.

(гл.) навличам, намъквам, надявам, нахлузвам
(гл.) стягам, екипирам, снаряжавам

1. put on
(човек) dress
(стол и пр.) upholster
(копче u пр.) cover
(зъб) crown
(осигурявам с облекло) clothe, dress, provide with clothing, keep in clothes
ОБЛИЧАМ си палтото/роклята put on o.'s coat/dress
2. прен. invest, vest
ОБЛИЧАМ във власт vest with power
ОБЛИЧАМ в пълномощия invest with full powers/authority
ОБЛИЧАМ се (сам без чужда помощ) dress o.s.; put on o.'s clothes
ОБЛИЧАМ се добре/зле/бързо/с вкус/по модата dress well/badly/quickly/tastefully/fa-shionably
ОБЛИЧАМ се просто dress plainly, wear plain clothes
ОБЛИЧАМ се по последната мода wear most fashionable clothes
ОБЛИЧАМ се набързо dress in a hurry, tumble into o.'s clothes
тя се облича с часове she takes/it takes her hours to dress
вж. облечен