Речник на думите в българския език

нервът, нерва, мн. нерви, (два) нерва, м.
1. Спец. Един от най-тънките израстъци на главния и гръбначния мозък, който управлява дейността на организма. Зрителен нерв.
2. Само мн. Цялостната система от такива израстъци, която определя дейността на организма и поведението на човека.
3. Само мн. Състояние на раздразненост. Страдам от нерви.
4. Жилка на растителен лист.
5. Прен. Разг. Само ед. Жизненост, бодрост. Има нерв в работата му.
• Късам нервите (на някого). Силно дразня, нервирам.
• Нямам нерви. Не мога повече да издържам на някакво напрежение.
• Дебели нерви. Спокоен, търпелив, невъзмутим (човек).

(същ.) жизненост, чувство, живот
(същ.) фибра, жилка, тъкан

1. nerve
двигателен НЕРВ a motory nerve
зрителен/очен НЕРВ an optic nerve
дебели/железни НЕРВи nerves of steel
слаби НЕРВи weak nerves
човек със здрави/дебели НЕРВи a man with strong/iron nerves, a man with nerves of steel, a man impossible to ruffle
действувам някому на НЕРВите, лазя/ходя по НЕРВите на някого get on s.o.'s nerves
страдам от НЕРВи have a nervous disorder/disease
той е целият НЕРВи he is a bunch/bundle of nerves
хващат ме НЕРВите get nervous, become restless, sl. get the needle
хабя НЕРВи fret
нямам вече НЕРВи my nerves are in shreds
къса ми НЕРВите it gets on my nerves, it's wrecking my nerves
не искам да си късам НЕРВите I don't want to wreck my nerves
човек трябва да има здрави НЕРВи, за да you need nerves of steel to
игра на НЕРВи a game of nerves
война на НЕРВи a war of nerves, a cold war
създавам война на НЕРВи във връзка с create a war of nerves over
3. (жилка, вена-на лист и пр.) vein
4. (енергия, живот) nerve

Нерв -
Нервна система -
Нервна анорексия -
Нервна булимия -
Нервна тъкан -
Нерва -
Нервен импулс -
Нервнопаралитично вещество -
Нерво-Антонинова династия -
Нервеза дела Баталя -