Речник на думите в българския език

настаниш, мин. св. настаних, мин. прич. настанил, св. – вж. настанявам.

настаня̀
= настаня̀вам гл.
1. (поставям) put, place, fix; (някого удобно) ensconce;
2. find room (for); put up, install; accommodate; (давам местожителство) domicile, domiciliate; (гарнизон и пр.) station; в тази зала могат да се настанят 200 души this hall will seat 200 people; ~ някого в болница get s.o. into a hospital, hospitalize; ~ някого за пренощуване put/fix s.o. up for the night; provide sleeping accommodation for s.o.; ~ някого на квартира find lodging(s) for s.o., accommodate/lodge s.o.; ~ някого на работа get/find/obtain a job/situation for s.o.; fix s.o. up with a job;

~ се settle (down); ensconce o.s.; fix o.s.; (на земя, в квартира, без да имам право) разг. squat; настанете се като у дома си make yourself at home; настанете се удобно make yourself comfortable; ~ се на работа get a job, find a situation; ~ се на хотел put up at a hotel.