Речник на думите в българския език

наричаш, несв. и нарека, св.
1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина.
2. Разг. Кого. Определям какъв да бъде животът, предопределям бъдещето. Орисниците я наричаха край люлката.
3. Разг. Какво, за кого. Предназначавам. Нарече този пръстен за годеницата си.
4. Кого/какво. Окачествявам с прозвище, с епитет. Нарече рисунката му бездарна.
5. Нареждам за живота на умрял човек. – наричам се/нарека се.
1. Зова се, именувам се, казвам се.
2. Разг. Решавам да отида някъде; наканвам се.

(гл.) именувам, наименувам, зова, назовавам, означавам, давам име, кръщавам

1. call, name, give a name to; christen; term, describe, style, refer to (s.o., s.th.) as
НАРИЧАМ по име call by name
как НАРИЧАМе човек, който what do we call a man who
НАРИЧАМ някого лъжец (обявявам го за такъв) label s.o. a liar
съдията го нарече закоравял престъпник the judge described him as a hardened criminal
НАРИЧАМ някого всякакъв call s.o. names
НАРИЧАМ нещата със същинските/собствените им имена call things by their proper names, call a spade a spade
наричан още... alias...
вж. наречен
2. (определям) set aside, intend (s.th. for s.o.)
това съм нарекъл за тебе I've set this aside for you
3. foretell s.o.'s fate
НАРИЧАМ ce be called, o.'s name is
(сам себе си) call o.s.
как се нарича предната част на кораба? what is the front part of a ship called? what do we call the front part of a ship?

Наричайте ме Кат -
Наричана още -
Наричайте ме О -
Това се нарича зора -