Речник на думите в българския език

напиваш, несв. и напия, св.
1. Кого. Давам на някого да пие, докато се опияни. Напих го с ракия.
2. Разг. Какво. Пия пръв от нещо. Напих водата в стомната.
3. Пия малко, отпивам от пълен съд. – напивам се/напия се.
1. Пия до насищане или до опияняване.
2. Поемам влага. Земята се напи с влага.

(гл.) напоявам, упоявам

1. (правя пиян) make (s.o.) drunk, liquor (s.o.) up
2. (стомна и пр.) have the first sip (of)
НАПИВАМ ce
3. get drunk/tight, blow o.s. up (c on), sl. lush, have one over the eight
НАПИВАМ се здравата ам. sl. get/have o.'s load
да се напием по този случай (та да забравим за случилото се) let's drink it off
те се напиха и скоро забравиха за кавгата they soon drank down the quarrel
напил се е като свиня/смок he's as drunk as a lord
НАПИВАМ се за кураж take Dutch courage
НАПИВАМ се от мъка drown o.'s sorrow in drink
4. drink o.'s fill
напихме се с вода we drank some water, we quenched our thirst
5. (просмуквам се) absorb (water)