Речник на думите в българския език

мн. намерения, ср. Желание да се направи нещо; замисъл, план, който трябва да се изпълни. Имам намерение да построя нова къща.

(същ.) замисъл, помисъл, идея, план, проект, кроеж, преднамереност, умисъл
(същ.) цел, стремеж, желание, воля
(същ.) твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност, подбуда, импулс, самоконтрол, самообладание
(същ.) хрумване, прищявка
(същ.) мнение, мисъл, решение, внимание
(същ.) направление, насока, тенденция, смисъл

intention; purpose
имам НАМЕРЕНИЕ да intend to, mean to, plan to, be going to, have a mind to
нямам ни най-малко НАМЕРЕНИЕ да not have the slightest intention of (c ger.)
какви намерения имаш? what are your intentions?
нямам НАМЕРЕНИЕ I don't intend, it is not part of my intentions (to do s.th.)
добри намерения good resolutions
с добри намерения well-meaning, well-meant
с честни намерения with honesty of purpose
имам добри намерения mean well/kindly
имам добри/честни намерения към някого have honourable intentions towards s.o.
имам сериозни намерения mean business
сериозни намерения (за женитба) разг. honourable intentions
имам лоши намерения mean ill/mischief
той нямаше такива намерения he was not so minded
откривам нечии скрити намерения guess at s.o.'s intentions, see through s.o.'s tricks
с НАМЕРЕНИЕ да with the intention/view of (c ger.)
не го казах с това НАМЕРЕНИЕ that's not what I meant (when I said it)
тя има някакви намерения по отношение на тебе she has ideas about you
не сме го направили с лоши намерения we intended no harm
той не проявява никакво НАМЕРЕНИЕ да плати дълга си he shows no intention to pay up/of paying up his debt
отклонявам някого от намеренията му dissuade s.o., talk s.o. out of (doing) s.th