Речник на думите в българския език

намажеш, мин. св. намазах, мин. прич. намазал, св. – вж. намазвам.

нама̀жа
= нама̀звам гл.
1. smear, daub; coat; (с мазнина) grease, oil, lubricate, dub; (месо с мас) lard; (с боя) paint, lay a coat of paint on; (с йод) dab, daub; (с мехлем) embrocate; ~ с катран tar; ~ с лепило glue; ~ хляб, намазан с масло bread and butter, buttered bread; ~ хляб с масло spread butter on bread, butter bread;
2. прен. strike it lucky, strike oil; все гледа да намаже he is always out for gain, he has an eye for the main chance, he takes care of number one; и ти ще намажеш нещо there’s something in it for you too;

~ се run (cream, etc, over o.’s body); много си се намазала you’ve put too much make-up on your face; • ~ въжето прен. swing.

Намата (дем Горуша) -
Намака (спътник) -
Намата -