Речник на думите в българския език

мн. нагръдници, (два) нагръдника, м.
1. Приспособление, което се прикрепва към предната част на мъжка риза или костюм. Колосан нагръдник.
2. Препаска, която минава покрай гърдите на кон и е част от хамута.
3. Предмет за защита или украса, който се поставя на гърдите. Рицарски нагръдник.

Библейско тълкуване: Една пъстро изтъкана тъкан, една педя дълга и толкова широка - Из. 28:15-30, твърде много украсена, която великият свещеник е носил на гърдите си. Тя е била направена от две части, от същата богато изтъкана материя, от която се е правел ефодът, като е имала две лица, и е образувала един вид кесия, в която според равините, Урима и Тумима са били притворени. На предното й лице, е имало 12 скъпоценни камъни, върху всеки от които, е било вдълбано името на едно от племената. Те са били наредени в четири реда, и разделени един от друг чрез малки златни четвероъгълници или отдели, в които са били наредени. На всеки ъгъл, е имало едно златно колелце, което да съответства на едно колелце върху ефода, и тези четири чифта колелца, са служели да държат нагръдникът на мястото му, върху лицето на ефода, чрез четири сини ширити, по един на всеки ъгъл.

1. (на броня) breastplate, (с орнаменти) pectoral
2. (на риза) dicky, false shirtfront; front
(на женска дреха) plastron
3. (на кон) breast-band