Речник на думите в българския език

мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също време.

(същ.) привичка, втора природа, табиет, обичай, нрав, традиция, практика, рутина, обред
(същ.) установен ред, процедура

habit
по НАВИК out of habit, by (force of) habit, by sheer force of habit
трудови навици discipline
имам НАВИК да have the habit of, be in the habit of, make a habit of (c ger.)
тя имаше НАВИК да it was her habit/wont to (c inf.)
той има НАВИК да си ляга рано he has the habit/is in the habit of going to bed early
това му е станало НАВИК that has become a habit with him
нещо става НАВИК на някого s.o. grows into a habit of doing s.th., s.th. grows into a habit with s.o.
добивам/придобивам НАВИК acquire a habit
добивам НАВИК да правя нещо form the habit of doing s.th., get/fall into the habit of doing s.th.
изработвам си НАВИК form a habit
изгубвам НАВИКa да правя нещо fall/get out of the habit of doing s.th., lose the habit of doing s.th.
отвиквам/отбивам някого от лош НАВИК break s.o. of a bad habit
НАВИКът е втора природа habit is second nature
пушенето може да ти стане НАВИК smoking is apt to grow on you
по силата на НАВИКа out of (sheer) habit, by (sheer) force of habit