Речник на думите в българския език

мъжка, мъжко, мн. мъжки, прил.
1. Който не е женски, противоположен на женски. Мъжки пол.
2. Присъщ на мъж. Мъжка походка.
3. Предназначен за мъж. Мъжко облекло.
4. Силен, юначен, храбър. Мъжка постъпка.
• Мъжка Гана/Драгана/Дана. Груба, буйна жена; мъжкарана.
• Мъжки ясен. Бял ясен, мъждрян.
• Мъжки кравай. Вид обреден хляб с кръст в средата.
• Мъжка рима. Спец. Ударението в римуваните думи пада върху последната сричка.

(прил.) по мъжки, здраво, силно, енергично, твърдо, мъжествено, неустрашимо
(прил.) прямо, открито, доблестно
(прил.) мъжествен

1. прил. male
(за мъже) men's, gentlemen's, for gentlemen/men
(присъщ на мьж) masculine, manly
пренебр. (за жена) mannish
МЪЖКИ пол male sex
от МЪЖКИ пол of the male sex
мъжко животно а male animal
2. нap. bravely, like a man, energetically
по МЪЖКИ like a man; between man and man; as man to man
да си поговорим по МЪЖКИ let's talk as man to man
работя МЪЖКИ work hard
залавям се МЪЖКИ за работа tuck/roll up o.'s sleeves; set to
събираме се по МЪЖКИ разг. it is a stag-party

Мъжки организъм -
Мъжки национален отбор по волейбол на България -
Мъжки времена -
Мъжки национален отбор по волейбол на Русия -
Мъжки национален отбор по волейбол на Полша -
Мъжки национален отбор по волейбол на Мексико -
Мъжки национален отбор по волейбол на Куба -
Мъжки национален отбор по волейбол на Тайланд -
Мъжки национален отбор по волейбол на Сърбия -
Мъжки национален отбор по волейбол на Франция -