Речник на думите в българския език

мн. мъгли, ж.
1. Водна пара в приземния въздух, която го прави непрозрачен. Есенни мъгли.
2. Прен. Нещо неясно, неразбираемо; неяснота.
• Вятър и мъгла. Празна работа.

(същ.) облак, мъглявина, думан
(същ.) несигурност, неизвестност, неяснота, неясност, забърканост, неразбраност, тъмнина
(същ.) колебание, съмнение
(същ.) пара, пари, изпарения

1. mist
(гъста) fog
(лека) haze (изпарения) vapour
(смесена с дим) smog
има МЪГЛА it is misty/foggy
пада МЪГЛА it is taming foggy
МЪГЛАта се вдига/разнася the mist/fog is rising/lifting/clearing, the mist/fog is clearing away
МЪГЛА ми е пред очите have a mist before o.'s eyes
загубвам се в МЪГЛАта (за гледка) mist over
задържан от МЪГЛА (за кораб и пр.) fogbound
2. прен. mist, fog, haze, confusion
в МЪГЛА съм be in a fog, be in the dark, o.'s mind is in a fog, be at a loss
ясно като в МЪГЛА as clear as mud, as clear as ditch water
бъдещето е обвито в МЪГЛА the future is uncertain, the future is wrapped in mystery
гоня мъглите be on a wild goose chase

Мъгла -
Мъглавит -
Мъгла (филм, 2010) -
Мъглата (филм, 2005) -
Мъгла (пояснение) -
Инструментална мъгла -
Мъглороден -
Мъглиж -
Мугла -
Мъглиж (община) -