Речник на думите в българския език

мн. музики, ж.
1. Само ед. Изкуство за предаване на чувства и настроения чрез съчетаване на звуковете.
2. Само ед. Жанр, произведение на това изкуство. Естрадна музика.
3. Само ед. Изпълнение на такова произведение. Слушам музика.
4. Прен. Мелодика, съзвучие, хармония. Искам да чуя музиката на гласа ти.
5. Разг. Духов оркестър. Музиката засвири хоро.

Библейско тълкуване: Старите евреи, са имали голям вкус за музиката, и с нея си служили в религиозните си служби, в общонародни и частни тържества, на сватби и угощения, и даже когато оплаквали мъртъвците. В Св. Писание имаме радостни, благодарствени, похвални и оплаквателни песни; както и плачевни песни, каквито са песента на Давид след смъртта на Саул, Йонатан, и на Авенир; и плачът на Еремия за разрушението на Ерусалим. В Св. Писание, имаме също и победни и приветствени песни, каквито са Мойсеевата песен, след прехода на Червено море, песента на Девора и Варак, и други. Евреите ходели в Ерусалим по три пъти в годината, и навсякъде, където минавали ги изпращали с радостни песни - Пс. 84, 122; Ис. 30:29. Псалмите изобилстват с разнообразни боговдъхновени музикални песни, и са едно вечно съкровище за благочестивите.

Музиката, е може би най-старото от изящните изкуства. Ювал, който живял преди потопа, е бил "отец" на всички, които свирят с китара и със свирка - Бит. 4:21, 31:26,27. Лаван се оплаква, че зет му Яков си отишъл, без да му даде време да изпрати челядта му "с веселие и с песни, с тъпани и китари". Мойсей и Израилевите мъже, запели песен след като преминали през Червено море, а сестра му Мариам, пяла песента, тупала тъпан, и водила едно хоро от жени - Из. 15:20,21. Той заръчал да направят сребърни тръби, и да тръбят на тържествените жертвоприношения, и на религиозните увеселения. Давид, който бил много изкусен в музиката, утешавал смутеният дух на Саул, като свирил на китара - 1Цар. 16:16,23; и когато той сам седнал на престола, като гледал, че левитите нямали предишното си занимание (тъй като скинията била установена вече постоянно в Ерусалим), определил голямо число от тях, да пеят и да свирят в храма - 1Лет. 25гл. Давид занесъл ковчега в Ерусалим, с тържество и с радостна музика - 1Лет. 13:8, 15:16-28, и с музика Соломон бил прогласен за цар - 3Цар. 1:39,40. Старо-Заветните пророци, също си помагали с музика в служението си - 1Цар. 10:5; 4Цар. 3:15.

Асаф, Еман и Едутун, са били началници на музиката на скинията при Давид, и на храма при Соломон. Асаф, е имал четирима синове, Едутун шест, а Еман четиринадесет. Тези двадесет и четири Левити, синове на тримата велики началници на Храмовата музика, са началствували над двадесет и четири музикални дружини, които са свирили в храма по ред. На велики тържества, те се събирали заедно, и се нареждали около олтара за всеизгаряне. Тъй като единственото им занимание, се е ограничавало в изучаването и практикуването на музиката, може да се предположи, че те добре са я владеели, било гласната или инструменталната - 2Лет. 29:25.

И царете са си имали музика. Асаф, е бил главен началник на Давидовата музика. В храма и в религиозните обреди, е имало и жени музикантки; те въобще са били Левитски дъщери. Така Ездра, изброява между онези, които той върнал от плена, двеста певци и певици - 2Цар. 19:35; Езд. 2:65; Неем. 7:67.

Колкото за естеството на Еврейската музика, ние можем да си служим само с предположения. Тя може да е била едно еднозвучие от няколко гласа, от които всички са пели и свирили заедно, всеки според изкуството си и според силата си, без музикално съгласие, каквото отличава днешната музика. Ако съдим за Еврейската музика, по величието и възвишените мисли на тези Еврейски песни, които намираме в Св. Писание, трябва да я признаем за изящна. Предполага се, че музикантите на храма, понякога са я разделяли на две или повече дружини, които пели винаги по една част от Псалома, а всички заедно други части. Виж Пс. 24,136,148,150.

Едно голямо число музикални инструменти, са поменати в Св. Писание, но не е било възможно до сега, да се удостовери техните имена на кои от днешните музикални инструменти съответствуват. Чрез едно сравнение, обаче, на музикалните инструменти, които вероятно евреите са имали общо с гърците, римляните и египтяните, се придобива някаква представа. Така музикалните инструменти, са били от три вида:

I. Струнни музикални инструменти:
1. (Евр. кинор), Китара - Бит. 4:21.
2. (Евр. невел), Псалтир - 1Цар. 10:5.
3. (Халд. псантер), Псалтир - Дан. 3:7.
4. (Евр. асор), "Десетострунен инструмент" - Пс. 92:3.
5. Гитит. Среща се в заглавията на Пс. 8,81,84 и др. От името, някои заключават, че Давид донесъл този инструмент от Гет.
6. "Струни" - Пс. 150:4. Вероятно различни струнни инструменти.
7. (Халд. сабока), Самвика - Дан. 3:5,7,10,15. Един вид китара.
8. Махалат. Среща се в заглавията на Пс. 53 и 88. Предполага се, че този инструмент, е бил един вид китара.

II. Духови музикални инструменти:
9. (Евр. керен), Рог - И.Н. 6:5.
10. (Евр. шофар), Тръба, (права или крива) - Чис. 10:10.
11. (Евр. хацоцьра), права тръба - Пс. 98:6.
12. (Евр. йовел или керен йовел), Възклицателна тръба - И.Н. 6:4.
13. (Евр. халил), свирка - 1Цар. 10:5.
14. (Халд. машрокита), свирка, (вероятно, двойна) - Дан. 3:5.
15. (Евр. угав), свирка, (вероятно, многократна) - Бит. 4:21.
16. (Халд. сумпоня), гайда - Дан. 3:5. |

III. Музикални инструменти, издаващи звук с дрънкане или удряне:
17. (Евр. тоф), Тъпан - Бит. 31:27.
18. (Евр. фаамоним), Звънци - Из. 28:33.
19. (Евр. целцьлим), Кимвали - Пс.150:5. Наръчни или напръстни дрънкалки.
20. (Евр. шалишим), Кимвали - 1Цар. 18:6. Понеже шалаш значи трикратен, може би този инструмент, е имал триъгълен вид, както на изображението под N 20.
21. (Евр. мьнааним), Цитри - 2Цар. 6:5.

(същ.) хармония, благозвучност, благозвучие, звучност, мелодия, мелодичност

1. music
забавна МУЗИКА light music
учител по МУЗИКА a music teacher/master
любител на МУЗИКАта music-lover
танцувам/играя под такта на МУЗИКАта dance to the music
написвам МУЗИКА върху стихотворение set a poem to music
2. (музикантска група, оркестър) band
духова МУЗИКА a brass band
МУЗИКАта гръмна/засвири марш the band blared out/forth a march

Музика -
Музикален инструмент -
Музикален стил -
Музикален тон -
Музика от филмите за Хари Потър -
Музикален интервал -
Музикална група -
Музикалният блог на доктор Ужасен -
Музикален жанр -
Музикална форма -