Речник на думите в българския език

люта, люто, мн. люти, прил.
1. Който има остър, парлив вкус на чушка или на лук. Люта чушка. Люта ракия.
2. Прен. За зима, месец и др. – който е много студен. Люта зима. Лют студ.
3. Прен. За мъка, тъга, съжаление – който е много силен, трудно се преживява.
4. Прен. Разг. За човек – който е разгневен, ядосан.
5. Прен. За бой, битка – който е ожесточен.
• същ. лютост, лютостта, ж.
• Люта рана. Рана, която трудно заздравява.
• Люти клетви. Жестоки клетви.

(прил.) лютив, парлив, остър, силен
(прил.) суров, жесток, свиреп, яростен, зъл, сърдит, безжалостен, бесен, буен, избухлив, сприхав, разлютен, разярен, разпален, освирепял
(прил.) хаплив, жлъчен, язвителен
(прил.) пикантен, силно подправен
(прил.) пиперлия
(прил.) щипещ
(прил.) пламенен, страстен, ревностен, раздразнителен, кибритлия

1. hot, peppery, sharp, pungent
ЛЮТи чушки chillis
(с парлив вкус) pungent, biting, caustic
2. (зъл) fierce, ferocious
(за думи и пр.) bitter, angry, caustic, biting
3. (сприхав) hot-/quick-/short-tempered
4. (за алкохол) strong, heady
5. (за студ) bitter, hard, sharp
(за зима) severe
6. (за рана) sore
7. (за змия) poisonous

Лютиброд -
Лютви Местан -
Лютиче -
Лютиковидна съсънка -
Лютиер -
Лютидол -
Лютица -
Лютива млечница -
Люта чушка -
Лютикови -