Речник на думите в българския език

лишаваш, несв. и лиша, св.; кого/какво. Отнемам нещо от някого. Лишавам го от права. Лишавам от свобода. Лишавам от работа. Лишавам от семейство. – лишавам се/лиша се. Отказвам се от нещо придобито, загубвам го, донякъде доброволно. Лишавам се от любов. Заради печалбата се лиших от домашните удобства. Лишавам се от развлечения. Лишавам се от дрехи.
• същ. лишаване, ср.

(гл.) отнемам, вземам, грабвам, оставям без

deprive (от of); rob (of)
ЛИШАВАМ от права deprive/divest/strip of rights, debar s.o. a right
ЛИШАВАМ някого от граждански права disfranchize s.o.
ЛИШАВАМ някого от правото да гласува debar s.o. from voting
ЛИШАВАМ от право-ползуване юр. foreclose (of)
ЛИШАВАМ от адвокатски права disbar
ЛИШАВАМ от ранг relieve of o.'s rank
ЛИШАВАМ от свобода imprison, put in prison
ЛИШАВАМ от издръжка stop s.o.'s allowance
ЛИШАВАМ някого от наследство disinherit s.o., cut s.o. off with a shilling
ЛИШАВАМ от собственост/от право на владение dispossess
ЛИШАВАМ се от нещо do without s.th., deny o.s. s.th., dispense with s.th., go short of/go without s.th.
лесно мога да се лиша от това I can easily do without it/dispense with it
не се ЛИШАВАМ от нищо разг. do o.s. proud, indulge o.s

Лишаване от свобода -
Лишаване от права -
Лишаване от свещенически сан -