Речник на думите в българския език

летиш, мин. св. летях, мин. прич. летял, несв.
1. Нося се, движа се, пътувам по въздуха. Птицата лети. Искри летят във всички посоки. Самолетът лети. Летя със самолет.
2. Прен. Движа се с голяма скорост, нося се. Влакът лети. Конят лети.
3. Прен. За душа, мисъл, мечта – унасям се, пренасям се някъде.
4. Прен. За време – минавам много бързо, неусетно. Годините летят.
5. Прен. За нещо променящо се – изменям се бързо (цени, температура).
• Летя нависоко. Разг. Искам да постигна нещо, което не е по силите ми.
• Летя в облаците. Разг.
1. Не преценявам реално действителността; фантазирам.
2. Въобразявам си, че съм нещо повече, отколкото съм в действителност.

(гл.) хвърча, литвам, полетявам, прехвръквам, прелетявам, политам
(гл.) нося се, понасям се, бягам
(гл.) хвръквам, прехвърчам, нося се из въздуха

1. fly (и прен.)
(високо) soar
(нося се из въздуха) float
(за кола, влак) tear, race, sweep (along)
времето лети time flies
годините летяха the years flew past
2. прен. (щастлив съм) tread/walk on air
(важнича) put on airs
не всичко, що лети, се яде all is not gold that glitters

Летя -
Летящи кинжали -
Летяща кола -
Летящ дракон -
Летящ диск -
Летящия холандец -
Летящи лисици -
Летяща дървесна змия -
Летящият цирк на Монти Пайтън -
Летящи катерици -