Речник на думите в българския език

мн. котки, ж.
1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. Котката мяука. Котката ближе козината си.
2. Прен. Приспособления с железни шипове за катерене по електрически стълбове, по стръмни места. Надявам котките на краката си.
• прил. котешки, котешка, котешко, мн. котешки. Котешка опашка. Котешки стъпки. Котешки очи.
• Минава/мине ми котка път. Срещам спънка в някаква работа.
• Като куче и котка (се разбират). Никак не се разбират, карат се.

1. cat
сива КОТКА tabby(-cat)
дива КОТКА а wild cat, catamount(ain)
(без опашка-порода) a Manx cat
2. (за катерене) crampon, climbing-iron
3. тех. (travelling) crab
КОТКА по гръб не пада he always comes out on top/lands on his feet
играя на КОТКА и мишка play cat-and-mouse
мина му КОТКА път his apple-cart was upset
като куче и КОТКА вж. куче
морска КОТКА зоол. sting ray

Котка -
Котка на Жофроа -
Котка на Шрьодингер -
Котката (теленовела) -
Котка рибар -
Котка върху горещ ламаринен покрив (филм, 1958) -
Котката с шапка (филм) -
Котка (град) -
Котката в Древен Египет -
Котка в стената -