Речник на думите в българския език

ключът, ключа, мн. ключове, (два) ключа, м.
1. Малко метално приспособление с особена форма за отключване и заключване на брава или за навиване на механизъм.
2. Механизъм към електроуред или към електрическа инсталация за включване или регулиране. Завъртам ключа на печката.
3. Инструмент за завинтване и отвинтване на гайки.
4. Прен. Това, което служи за разгадаване. Ключ на шифър.
5. Прен. Това, което е стратегически важно, с чието решаване се постига нещо. Ключ към успеха. Ключ към сърцето и.
6. Спец. В музиката – знак в началото на петолинието, който определя тоналността.
• Държа под ключ. Държа заключен.

(същ.) тайна, загадка, възел, разрешение
(същ.) ключова дума, парола
(същ.) легенда, условни знаци, код, шифър
(същ.) прекъсвач, превключвател, комутатор
(същ.) път, способ, ключова позиция

1. key
секретен КЛЮЧ latch-key
апашки КЛЮЧ (шперц) master-key
под КЛЮЧ under lock and key
френски/французки КЛЮЧ an adjustable/a shifting spanner; monkey-wrench
гаечен КЛЮЧ wrench, spanner
морзов КЛЮЧ a Morse key/sender
2. ел. switch
(прекъсвач) circuit-breaker
главен КЛЮЧ a master switch
двупозиционен/обикновен КЛЮЧ an on-off switch
3. стр. (на свод) key, keystone
4. муз. clef, key
(на муз. инструмент) peg
КЛЮЧ фа, басов КЛЮЧ the bass clef
КЛЮЧ сол the treble clef
КЛЮЧ до the tenor/C clef
5. (за лодка) thole, thole-pin
6. прен. key, clue (to)
(за карта и) legend
КЛЮЧ на шифър a key to a code
КЛЮЧ към загадката a clue to the riddle
котлето ври на КЛЮЧ the kettle is boiling/bubbling over

Ключ -
Ключица -
Ключ (село) -
Ключ (електротехника) -
Ключи -
Ключова дума -
Ключ (криптография) -
Ключът (филм, 1959) -
Ключборк -
Ключевская Сопка -