Речник на думите в българския език

мн. качества, ср.
1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга. Качества на характера. Качеството на водата в язовира.
2. Само ед. Степен на съответствие на предмета на това, което трябва да бъде. Обувките са с високо качество. Качество на телевизор. Качество на сирене. Високо качество. Ниско качество. Първо качество.

(същ.) особеност, естество, свойство, същина, характер, натура, отличителен белег, атрибут
(същ.) годност, пригодност
(същ.) роля, служба
(същ.) белег, признак
(същ.) вид, категория, класа, сорт, степен на отличие
(същ.) положение, длъжност, компетенция
(същ.) природа
(същ.) разред
(същ.) род, манталитет
(същ.) търговска марка

1. (свойство) property
2. (положително свойство) quality; virtue
мн. ч. (данни) qualities, makings
той има всички качества на добър хирург he has all the qualities/makings of a good surgeon
3. (на стока и пр.) quality; grade
(сорт, вид) brand
първо КАЧЕСТВО first/top grade/quality rate
от високо КАЧЕСТВО high-grade (attr.), high-quality (attr.), of high quality
от ниско/долно/лошо КАЧЕСТВО low-grade (attr.), low-quality (attr.), of inferior/low/poor quality
диамант първо КАЧЕСТВО a diamond of the first water
мореходни качества мор. seaworthiness
летателни качества ав. flying performance/qualities
ходови качества тех. ride riding characteristics
преминаване от количество в КАЧЕСТВО фил. transition from quantity to quality
в КАЧЕСТВОто си на in o.'s capacity of

Качество -
Качество на данните -
Качество на живот -
Качество (бизнес) -
Качество на живот на работното място -
Качество на живот (здравеопазване) -
Качествен програмен код -
Качествен анализ -