Речник на думите в българския език

мн. картини, ж.
1. Художествена рисунка. Картина на Рембранд. Картини на Пикасо.
2. Изглед на нещо, което се открива пред погледа; гледка. Пред погледа се редят красиви картини от планината. Погледни картината пред себе си – блокове и само блокове.
3. Положение, състояние на нещо. Картина на болестта. Политическата картина през седмицата.
4. Литературно или музикално изображение. Писателят пресъздава картината на войната.
5. Остар. Относително завършена част на театрално представление. Първата картина свърши и започна антрактът.
6. Състояние на изображение на телевизионен екран. Телевизорът има хубава картина.

(същ.) илюстрация, рисунка, платно
(същ.) описание, обрисовка, преглед, образ
(същ.) гледка, пейзаж, панорама, изглед
(същ.) икона, иконка, изображение, емблема, пиктограма, снимка
(същ.) фотография, портрет

1. picture
(рисунка) drawing
(с бои) painting; canvas; panel
(илюстрация) illustration, picture
прен. pattern
КАРТИНА с водни бои a water-colour (painting)
КАРТИНА с маслени бои an oil-painting
жива КАРТИНА a tableau vivant
авторът рисува КАРТИНАта на the author gives a vivid description of
КАРТИНАта си остава непроменена the pattern/the situation remains/is the same
2. meamp. scene
3. (гледка) scene, sight
кръвна КАРТИНА мед. blood count
правят ми кръвна КАРТИНА have a blood count