Речник на думите в българския език

изхвърлиш, мин. св. изхвърлих, мин. прич. изхвърлил, св. – вж. изхвърлям.

изхвъ̀рля
= изхвъ̀рлям гл.
1. throw/cast out/away; (смет) dump, shoot, deposit, tilt down; (пръст ­ за къртица) cast up; ~ гориво (за самолети ­ при авария) jettison fuel; ~ на брега (за вълни, море) cast/wash ashore; ~ ракета launch a rocket; ~ стока при авария (за кораб) jettison cargo;
2. (отделям) (за вулкан) throw up, eject; (за организъм) void; физиол. excrete; egest; eject; хим., физ. emit, eject, eliminate; ~ дим (за комин) emit smoke; (камък ­ за бъбрек) expel;
3. (изпъждам) throw (out); force out; exclude; (уволнявам) sack, fire, throw s.o. out of his job; (от организация) eject; (от събрание) throw/chuck out; (наемател ­ по съдебен ред) evict; ~ на улицата прен. throw into the street/on the streets; ~ c парцалите send packing, send to the rightabout, throw out bag and baggage, throw out neck and crop;
4. (отстранявам, премахвам) (пасаж от книга) suppress, expunge, expurgate, sl. caviare; (учебен предмет) abolish, eliminate, suspend the teaching of; ~ от употреба discard;

~ ce overreach/overshoot/overleap o.s.; не се изхвърляй! draw it mild!

Изхвърлете мъртвото магаре -