Речник на думите в българския език

мн. изкуства, ср.
1. Само ед. Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства. Интересувам се от изкуство. Хората имат нужда от изкуство. Изкуство на образи и цветове.
2. Един вид човешка дейност за пресъздаване на действителността чрез художествени средства. Театрално изкуство. Киноизкуство. От всички изкуства най-много обича музиката.
3. Само ед. Изключително майсторство, владеене на някаква дейност. Голямо изкуство е кулинарията. Изкуство на превода.

(същ.) умение, опитност, вещина, сръчност, майсторство, майстория, способност, талант, похватност, ловкост, знание, леснота, майсторлък, мурафет
(същ.) трик
(същ.) съвършено владеене
(същ.) изобретателност

1. art
изобразителни/изящни изкуства the (fine) arts; pictorial/imitative/plastic arts
приложно ИЗКУСТВО applied art
ИЗКУСТВО да се пише penmanship
ИЗКУСТВО да се стреля marksmanship
военно ИЗКУСТВО art of war, generalship
ИЗКУСТВО да се управлява art of government; statesmanship
произведение на изкуството a work of art
2. (умение) skill, mastery, proficiency
с голямо ИЗКУСТВО very skilfully
по всички правила на ИЗКУСТВОто according to the rules
от любов към ИЗКУСТВОто for the fun/love of it
владея ИЗКУСТВОто да have the art of (c ger.)

Изкуство -
Изкуство на Византия -
Изкуството на войната -
Изкуство на Древен Египет -
Изкуството да живееш (фондация) -
Изкуствознание -
Изкуството да бъдеш възрастен -
Изкуството на войната (филм) -
Изкуството на смъртта -
Изкуството да обичаш (Овидий) -