Речник на думите в българския език

изключиш, мин. св. изключих, мин. прич. изключил, св. – вж. изключвам.

изклю̀ча
= изклю̀чвам гл.
1. (отстранявам) expel (от from); turn out (of); (временно) suspend; (адвокат от колегия) disbar; (от права и пр.) debar (s.o. from s.th.); (лишавам от членство) dismember; без да изключваме … not excepting …, taking due account of …; ~ от списъка strike off the list; ~ от състезание disqualify; като изключим всичко това barring all this; като изключим присъстващите (the) present company excepted;
2. (не допущам) exclude, eliminate, shut out (от from); except; (нещо да е станало) rule out; (от обмисляне, разискване и пр.) bar; (предотвратявам, правя невъзможно) preclude; bar; foreclose; forbid; за да изключим всички съмнения (so as) to preclude all doubt; не ~ възможността … I do not rule out the possibility …;
3. техн., ел. switch/turn off; disengage; (чрез кран) shut/turn off; (с щракване) flick/flip off; аварийно ~ emergency shut-off; ~ и стартирам отново (комп. система) reboot; ~ мотора shut off/stop the engine; ~ телефона си disconnect o.’s telephone; не ~ мотора leave the engine running; • взаимно изключващи се mutually incompatible.

Изключване на Русия от SWIFT -
Изключителна икономическа зона -
Изключващи обстоятелства (наказателно право) -
Изключение, което потвърждава правило -
Изключително предложение за продажба -