Речник на думите в българския език

(гл.) побягвам, бягам, хуквам, втурвам се, затичвам се, удрям на бяг, търтя на бяг, офейквам, духвам, забягвам, вземам си очите, вземам си дърмите, запилявам се
(гл.) измъквам се, изплъзвам се, изскубвам се, отървавам се, избавям се, изчезвам, напускам
(гл.) заобикалям, страня, отбягвам, въздържам се
(гл.) бягам от, гледам да отклоня, стоя далеч от
(гл.) тичам, търча, изтичвам, пробягвам, преминавам
(гл.) измъквам се от, изплъзвам се от
(гл.) отдръпвам се, отклонявам се
(гл.) обирам си крушите

1. избягам run/get/break away, escape, flee, fly; make off; get loose
разг. cut away, beat it
пол., воен, defect (to the enemy), ИЗБЯГВАМ от преследвачите fling off o.'s pursuers
ИЗБЯГВАМ от затвора escape from prison, break out of prison, break jail
той няма да ми избяга I've got him safe
ИЗБЯГВАМ с някого (приставам) elope with s.o
2. избягна
3. avoid, obviate
(нападение, преследване, наказание) evade
(осуетявам) avert, prevent
(да правя нещо) avoid, eschew (c ger.), refrain, abstain (from c ger.)
(от задължение, отговорност) shirk
ИЗБЯГВАМ глоба escape a fine
ИЗБЯГВАМ удар dodge a blow
ИЗБЯГВАМ наказание evade/escape a penalty
стачката бе избягната the strike was averted/prevented
за да се избягнат недоразумения in order to preclude/avoid any misunderstanding
4. (въздържам се от) refrain, abstain (or from); eschew
ИЗБЯГВАМ да abstain/refrain from (c ger.). eschew (c ger.), try not to (c inf.)
5. shun, avoid, keep away from; give-a wide berth to
6. (гледам да не употребявам) abstain from
ИЗБЯГВАМ месо abstain from (eating) meat