Речник на думите в българския език

мн. игри, ж.
1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти.
2. Спортно занимание с определени правила. Игра на футбол. Знаете ли играта народна топка?
3. Едно изиграване на спортно занимание. Хайде да изиграем една игра на тенис.
4. Само мн. Спортни състезания по много видове спорт. Олимпийски игри.
5. Комплект от предмети и съоръжения за занимание. Купих играта “Не се сърди, човече”.
6. Театрално или филмово изпълнение. Играта на артистите е добра.
7. Разг. Стъпки за танц и изпълнение на танц. Знаеш ли играта на Елениното хоро?
8. Пренебр. Действия, замислени със свое развитие и цели (в политическите, в човешките отношения). Всички политици са замесени в някакви игри.
• Вземам на игра. Разг. Не приемам, не действам сериозно.
• Игра на думи. Каламбур.

(същ.) забава, забавление, развлечение, занимание, веселба, удоволствие
(същ.) спорт, състезание
(същ.) танц, хоро, балет
(същ.) измама, шмекерия, лъжа, илюзия
(същ.) шега, закачка, задявка
(същ.) лудуване

1. (на деца, начин на играене в спорта) play
(според определени правила) game
време за ИГРА playtime
стая за ИГРА playroom
карти за ИГРА playing-cards
игри и развлечения games and recreations
масови игри group/team games
олимпийски игри Olympic Games
лекоатлетически игри track-and-field events
спортни игри athletic games/contests
хазартни игри games of chance/hazard, gambling games
военни игри war games
2. (актьорство) acting, performance
3. dance
народни игри folk dances
4. тех. (луфт) play; clearance
ИГРА на думи pun, a play upon words, paronomasia
ИГРА на природата a freak of nature
борсова ИГРА, ИГРА на борсата stock-exchange speculation; stock-jobbing
нечиста/нечестна ИГРА foul play
ИГРА на нерви a war of nerves
разкривам нечия ИГРА find s.o. out
вие ИГРА си играете this is serious, this is no laughing matter