Речник на думите в българския език

ср., само ед.
1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина има злато. Пръстен от злато.
2. Пари и предмети от този метал, взети заедно. Той има злато. Ръцете и са отрупани със злато. Отборът получи златото на първенството.
3. Златна или позлатена нишка. Обшит със злато.
4. Прен. Разг. За човек или предмет – благороден, добър, хубав, ценен. Този човек е злато. Той е злато лекар. Къщата му е злато.

Библейско тълкуване: В старите времена, злато са изваждали в Офир - Йов 28:16, във Фаруим - 2Лет. 3:6, в Шева и Раама - Ез. 27:22. Йов споменава за различни видове злато - Йов 22:24, 28:15-19. Авраам бил много богат със злато, и още тогава от злато правили женски украшения - Бит. 13:2, 24:22,35. В Св. Писание, на много места се споменава за златния метал; и старите юдеи го употребявали чист или смесен за много цели. Ковчегът на завета, бил обкован с чисто злато. От чисто злато, са били и очистилището, съдовете на скинията, Соломоновите паници, и др.

gold
самородно ЗЛАТО a nugget of gold; native gold
ЗЛАТО на кюлче bullion
ЗЛАТО на/в монети gold specie
плащам с/в ЗЛАТО pay in gold
тъна в ЗЛАТО roll in money/riches
черно ЗЛАТО (въглища) black diamonds
всичко, което блести, не е ЗЛАТО all that glitters is not gold