Речник на думите в българския език

заставаш, несв. и застана, св.
1. Започвам да стоя някъде прав. Застана до мене.
2. Спирам някъде след движение и започвам да стоя. Отиде в 3 часа в центъра и застана пред пощата.
3. Заемам някаква позиция. Застанах на пост. Заставам пред публика.
4. Заемам някаква поза. Заставам с ръце на кръста.
• Заставам/застана зад някого. Подкрепям някого в спор, в действия.
• Заставам/застана срещу някого. Противник съм на някого в спор, обсъждане и под.
• Заставам на пътя на някого.
1. Преча в нещо съдбовно.
2. Срещам някого и заемам съдбовно място в живота му.

(гл.) стоя, мъдря се, спирам се, стъписвам се, изправям се, стърча
(гл.) накарвам, принуждавам, убеждавам

1. stand, take o.'s stand; sl. park oneself
(спирам се) stop, halt
ЗАСТАВАМ ту на единия, ту на другия крак shift o.'s weight from one foot to the other
ЗАСТАВАМ неподвижно stand still
ЗАСТАВАМ мирно воен. stand at attention
ЗАСТАВАМ за почест present arms
ЗАСТАВАМ на почетна стража stand as an honour guard/as a guard of honour
ЗАСТАВАМ на опашка queue up, ам. line up
ЗАСТАВАМ начело head, lead
place o.s. at the head (на of)
ЗАСТАВАМ срещу някого face s.o., (опьлчвам се срещу някого) (take a) stand against s.o., confront s.o.
ЗАСТАВАМ на страната на някого take s.o.'s side, stand by s.o.
2. (почвам да ставам) stand up, begin to rise
посетителите заставаха от местата си the visitors began to rise from their seats

Застава -
Фиат Дукато -
Фиат 126 -
Фиат Пунто -