Речник на думите в българския език

мн. задължения, ср.
1. Нещо, което съм длъжен да изпълня.
2. Ангажимент по договор или морал. Имам задължения към родителите си.

(същ.) дълг, обязаност, ангажимент, отговорност, обвързаност, уговорка
(същ.) товар, бреме, тежест, пасив
(същ.) работа, длъжност
(същ.) договор, трактат, съглашение, контракт
(същ.) обвързване
(същ.) вина
(същ.) нужда, необходимост, случай, повод, причина
(същ.) поръчение, грижа, опека, управление, контрол
(същ.) поръчителство, гаранция, залог
(същ.) правило, разпоредба, споразумение
(същ.) служба, място, право

1.duty; obligation, engagement
(срещу гаранция) юр. recognizance
(нещо да бъде доказано) onus
поемам ЗАДЪЛЖЕНИЕ assume an obligation, enter into an engagement, undertake, engage, take upon o.s.
върху него лежи ЗАДЪЛЖЕНИЕ да it devolves upon him to, it is incumbent upon him to, he is in duty bound to, it is his duty to
считам за свое ЗАДЪЛЖЕНИЕ да consider it o.'s duty/obligation to
изпълнявам ЗАДЪЛЖЕНИЕ keep an engagement; do o.'s duty
върша нещо по ЗАДЪЛЖЕНИЕ do s.th. as part o.'s duty
2. (парично) liability; debt
3. мн.ч. duties, work; obligations
в задълженията ми влиза да it is my duty/office to, домакински задължения chores
семейни задължения family duties, hostages to fortune
поемам семейни задължения give hostages to fortune
светски задължения social engagements
поемам задълженията си търг. meet o.'s obligations