Речник на думите в българския език

заглъхваш, несв. и заглъхна, св.
1. За звук – постепенно намалявам силата си; затихвам. Тракането на влака заглъхваше в далечината.
2. За място, село, къща – преставам да бъда оживен; утихвам. Хората се преселиха в града, селата заглъхнаха.
3. Прен. За чувство, слава, мълва – постепенно затихвам; изчезвам.
• същ. заглъхване, ср.
• прил. заглъхнал, заглъхнала, заглъхнало, мн. заглъхнали.

(гл.) утихвам, затихвам, замлъквам, не ми се чува гласът, глъхна, стихвам
(гл.) замирам, отмирам, загубвам се, изчезвам, запустявам
(гл.) чезна, гасна, отслабвам
(гл.) изгасвам, угасвам
(гл.) губя се, избледнявам

1. (губя слух) go/grow/become deaf
заглъхваха ми ушите от трясъка на машините the roar of the machines has deafened me
ушите ми са заглъхнали I have gone deaf; my ears are ringing
(при настинка) my ears are stopped up
(на височина) I feel the pressure in my ears, I feel my ears popping
2. (за звук) die away/down, fade away, trail away/off
(за глас) trail away; be hushed, sound hollow
(за мотор) stall
гласът и заглъхва до шепот her voice sank to a whisper
улиците заглъхваха the streets grew silent
3. (за градина) run wild, be rank/overgrown (with weeds)
4. (за слава) fade, wane, be on the wane
заглъхнали улици deserted streets
заглъхнало село а sleepy/slow little village