Речник на думите в българския език

мн. жени, ж.
1. Човек от противоположния на мъжа пол в зряла възраст. Равноправие между мъжа и жената.
2. Омъжено лице от този пол. Събираха се жени с малки деца.
3. Съпруга. Тя е моя жена.
• Жената. Разг. Моята съпруга. Жената остана вкъщи.

(същ.) нежният пол
(същ.) съпруга
(същ.) рокля, фуста

1. woman; lady
презр. и ост. female
омъжена ЖЕНА а married woman, matron
неомъжена ЖЕНА spinster, an unmarried/a single woman, шег. an unappropriated blessing
първата ЖЕНА космонавт the first woman cosmonaut
мъже и жени кандидати/пациенти и т.н. male and female candidates/patients etc.
ЖЕНАта на президента (в САЩ) the first lady
опърничава ЖЕНА shrew, termagent
свадлива ЖЕНА sl. battle-axe
ЖЕНА-вамп cockatrice
лека ЖЕНА a woman of easy virtue, a fast/light lady, ам. sl. a broad
улична ЖЕНА a street-walker
търговия с жени white slave traffic
жените сьбир. womankind, womanhood
(женените) matronage
(от собственото семейство) womanfolk, womankind
2. (съпруга) wife
шег. Missis, Missus
книж., юр. spouse
вземам за ЖЕНА take (s.o.) to wife, marry (s.o.)
давам за ЖЕНА give/bestow in marriage
3. (прислужница) charwoman, home help.вж. жъна

Жена -
Жената чудо (филм) -
Жената чудо 1984 -
Жената от Вендавал -
Жената воин -
Жена назаем -
Жената-котка (филм) -
Жената на пътешественика във времето (филм) -
Жената на дявола -
Жената на фермера -