Речник на думите в българския език

жарта, само ед., ж. и жар, жарът, жара, само ед., м.
1. Обикн. ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печката.
2. Прен. Само м. Горещина от слънцето; жега, зной. Жар се сипе от небето.
3. Прен. Само ж. Страст, увлечение, пламък. Работи с жар.

(същ.) жарава
(същ.) пламък
(същ.) жега, зной, топлина, горещина, пек
(същ.) възторг, екстаз, плам, пламенност, полет, ентусиазъм, увлечение, енергия, преданост, привързаност, страст, пристрастеност, любов, разпаленост, разгорещеност, жаркост
(същ.) живост, въодушевление, темперамент
(същ.) ревност
(същ.) устрем, вдъхновение
(същ.) раздразнение, гняв
(същ.) сила, буйност, несдържаност, стремителност, ярост
(същ.) страстност, бурност
(същ.) усърдие, старание, стремеж

1. (glowing) embers, live coals
поет. gleeds
печено на ЖАР roasted on fire. broiled
разрови ЖАРта stir up the embers
2. (жега) (sweltering) heat swelter
3. прен. (страст, увлечение) passion, ardour, fervour, mettle; spirit, zeal, vehemence, elan
разг. dash
с ЖАР fervently, with zeal
младежки ЖАР youthful ardour/heat/fire, glow/heat of youth
говоря с ЖАР speak warmly/with fervour
отговарям с ЖАР reply hotly/vehemently

Жаргон -
Жар-птица -
Жари -
Жартиерен смок -
Жараракусу -
Жар морякът -
Жарки -
Жарски окръг -
Жари (река) -
Жарко Башески -