Речник на думите в българския език

дъхът, дъха, само ед., м.
1. Въздухът, който поемаме и изпускаме при дишане. Топъл дъх.
2. Мирис, аромат. Дъх на теменужки.

(същ.) мирис, миризма, аромат, парфюм
(същ.) дихание, въздишка, лъх, полъх
(същ.) изпарение
(същ.) лек мирис, вкус
(същ.) полъхване

1. breath, wind
поемам ДЪХ breathe in
поемам дълбоко ДЪХ draw/take a deep/long breath
поемам си ДЪХа get/draw/recover/catch o.'s breath, get o.'s second wind
оставям някого да си поеме ДЪХ a give s.o. а breather
спира ми ДЪХ ът/трудно си поемам ДЪХ gasp/battle for breath, lose o.'s breath
затаявам ДЪХ hold/bate/catch o.'s breath
с притаен/затаен ДЪХ with bated breath, breathlessly
на един ДЪХ all in a breath, all in the same breath, without stopping for breath, at one go. (при изпиване на чаша и пр.) at a gulp/swallow
до последния си ДЪХ to the last gasp
2. (миризма) smell, sniff
(приятен) savour
(на цветя) scent
(от уста) breath
(слаб) whiff, tinge, tang, tincture, suspicion
(лъх) breath
лош ДЪХ в устата bad/foul breath, halitosis
месото има ДЪХ the meat smells bad/is off
слаб ДЪХ на ванилия a faint tincture of/just a suspicion of vanilla
ДЪХ на земя a tang of soil, a native tang

Дъх -
Дъхаво мушкато -
С дъх на бадеми -
Ху -
Хоторнс -
Хедстол -
Държава -
Държавна сигурност -
Дихателна система -
Държавно устройство на България -