Речник на думите в българския език

мн. дъна, ср.
1. Твърда земя под водоизточник. Дъно на море.
2. Долната, най-дълбока част на съд, вместилище или на предмет с вдлъбната форма. Дъно на тенджера. Дъно на чанта. Дъно на кораб. Дъно на шапка.
3. Част от панталони, потури, която покрива седалището.
4. Най-отдалеченото от входа място в помещение, къща и др. В дъното на стаята.
5. Прен. Най-низше, най-принизено положение в обществото.
• До дъно. Изцяло, докрай.
• Стоя/съм в дъното (на нещо). Причина съм, подстрекател съм да се извърши нещо.

(същ.) основа, дълбочина, край
(същ.) задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, хастар, подплата

1. bottom, (нарека, море и) bed, (на море и) floor
ДЪНО на бъчва a barrel head
на ДЪНОто at the bottom
изпращам на ДЪНО то на морето send to the bottom (of the sea), sink
с ДЪНОто нагоре upside down
изпивам чаша до ДЪНО drain o.'s glass, empty o.'s glass (to the dregs), drink a cup to the lees/dregs
2. прен. (дълбина) bottom
от ДЪНОто на душата from the bottom/ground of o.'s heart
3. (най-отдалечената част на стая, сцена) far end
в ДЪНОто на at the far end of
4. (седалище на панталони и пр.) seat
с широко/голямо ДЪНО full-/wide-bottomed
до ДЪНО to the end на ДЪНО то на прен. at the bottom/back of
"На ДЪНОто" (от Горки) 'Lower depths'